Мурано е група от седем острова във Венецианската лагуна свързани помежду си с мостове. Някога част от Римската империя, по-късно населен с бягащи от варварските нашествия римляни, островът винаги се е числял към морската част на Венеция, като докъм края на XII в. е напълно автономна територия. През XIII в. под управлението на венецианските власти Мурано получава известна независимост и лиценз да сече собствени монети (редом с Венеция), с което се отличава от всички съседни острови.

Налице са данни, че стъкларските традиции по тези земи се предават от векове, а техниките за направата на стъкло са заимствани от древноегиптяните. Във времето на Римската империя формованото стъкло се ползва в бита, за религизни и декоративни (например за осветление в баните), а една от най-ранните открити от археолози пещи за стъкло в района датира от VIII в. Именно от тогава Венеция се очертава като значим център за стъклопроизводство.

Трупаният с векове опит в занаята, неговият очевиден потенциал и уникалност за Европа дават повод властите да го поставят под най-зорка закрила и да му дадат тласък за развитие - договарят се споразумения за свободна търговия, забранен е вносът от чужбина, а майсторите чужденци са лишени от право да практикуват (само фамилии фигуриращи в Златната книга на Мурано имат възможност да бъдат стъклари, да секат монети и да участват в управлението).

През 1291 г. от властите е взето решение всички стъкларски пещи в републиката да бъдат преместени на територията на остров Мурано. Официално съобщената причина за това е рискът от пожари в пренаселената Венеция, където масата от сгради по това време са от дърво. Историците обаче са на мнение, че истинският мотив е желанието на венецианските дожи майсторите стъклари да бъдат изолирани, за да бъде запазена тайната на занаята, както и да бъдат наложени стриктни стандарти за неговото практикуване. В подкрепа на това твърдение е фактът, че всички стъкларни извън Мурано са унищожени, а на всички мурански стъклопроизводители е наложен строг контрол, включително забрана да напускат пределите на Мурано и Венеция без разрешение и забрана да споделят търговските тайни на муранското стъкло в чужбина.

Настрана от ограниченията гилдията е сред най-уважаваните на острова и се ползва с редица привилегии. Освен че са високо платени, стъкларите имат право да носят меч, разчитат на съдебен имунитет, техните дъщери разполагат с възможност да се сродяват с най-знатните венециански фамилии. По този начин не само се насърчава заселването на стъклари в Мурано, но и приемствеността на занаята между поколенията, респ. неговото творческо усъвършенстване са гарантирани.

Тази съвкупност от точни и организирани решения на правителството на Венецианската република водят до нещо изключително значимо в исторически аспект - първият в света индустриален парк, и то векове преди Индустриалната революция. А един от ефектите от концентрирането на майсторите на стъкло в Мурано, в непосредствена близост един до друг е засиленият обмен на умения и идеи, който бързо води до огромно разширяване на производството на стъкло във Венеция, както и масивни иновации в неговата обработка.

Смесвайки римския опит с уменията научени от Византийската империя и търговията с Ориента, Мурано се превръща не просто в меката на венецианското стъкло, както го познаваме днес, но към онзи момент и в глобален център за разработване и усъвършенстване на стъкларски техники, както и за усвояване на такива от цял свят. Особено влияние оказва преселването на византийски стъклари през XIII в., които със себе си донасят обширни познания за стъклообработката от Изтока. От тях е усвоена и тайната на стъклената мозайка (smalto).

През вековете редом с базовото цветно стъкло на острова се раждат разнообразни технологии, които се използват и до наши дни. Въведена е технология за имитация на скъпоценни камъни, техниката Millefiori известна като Murrine (в превод хиляди цветя, напластяване на разноцветно стъкло и последващото му разрязване под ъгъл, за да се разкрие заможеният цветен мотив), Bullicante (ефект на въздушни мехурчета затворени в стъклото), Lattimo (млечно стъкло), Filigrana (добавяне на повтарящи се усукани мотиви върху предметите), Ice glass (нарочно създадени пукнатини в стъклото), Avventurina (добавяне на метални стружки към стъклото), Calcedonia (стъкло имитиращо полускъпоценни камъни) и цяла върволица други техники. През XV в. в Мурано се случва и важното научно откритие Cristallo Veneziano - първото в света наистина прозрачно стъкло, с което се поставя своеобразно ново начало на цялата индустрия, а и прави Венеция единствения европейски производител на огледала.

Повече техники за формоване на муранско стъкло може да намерите тук.

Всяко едно стъкларско ателие има по един главен майстор стъклар и двама асистенти, чиято роля е да придържат и въртят металната тръба, в която майсторът духа, за да бъде оформено стъкленият предвет. Разбира си, към стъклото често се добавят различни минерали, които да придадат разнообразие от цветове в крайния продукт, а според определената техника на изработка се изпълняват и много други стъпки.

Този процес, макар и да звучи безобидно, на практика е изключително трудоемък и изискващ невероятна сила на продухване и завиден капацитет на белия дроб. Често майсторите на стъкло остават без зъби безвреме - горещото стъкло и в добавка различните минерали водят до трайни увреждания.

Международният успех на муранското стъкло се крие освен в удобното местоположение на Венеция на кръстопътя на търговията между Изтока и Запада, и в двата компонента на неговата продукция - луксозни изделия като огледала и полилеи и такива с чисто търговска цел като бутилки и мъниста. А последните освен че носят изключителен оборот за Венеция в условията на монопол докъм ХХ в., играят ключова роля в развитието и историята на международната търговия. В епохата на откритията в Африка, Америка и Индия стъклените мъниста стават обменна монета и своеобразна валута - т. нар. търговски мъниста. В европейските страни пък те (но с размерите на върха на карфица) се превръщат в символ на разкош и богатство - използват се за бродиране, тъкане и изработка на бижута.

Изключителният монопол на Мурано върху производството на висококачествено стъкло в Европа се простира в няколко века. Въпреки забраната за напускане на острова обаче към края на XV в. някои майстори успяват да емигрират, което заедно с намаляване значението на Венеция в търговията, води до заплаха за позициите на венецианската стъкларска индустрия.

Първите конкурентни центрове са създадени във Франция и Моравия, по-късно в Англия и Холандия. Въпреки старанието на тамошните майстори обаче, тъй бистра прозрачност като тази на венецианското стъкло не е постигната.

Все пак малко след утвърждаване на стъкларството в Бохемия в края на XVII и началото на XVIII в., в Мурано настъпва известна криза. Бохемският студено обработен кристал удачен за рязане и фасетиране със скъпоценни камъни получава широк отзвук из европейските благородници. Благодарение на различните свойства на двата вида стъкло обаче се възцарява конкуренцията помежду им и условия за успоредното им търсене - бохемският продукт е подходящ за рязане, а венецианският - за скулптуриране.

След като Венецианската република пада под властта на Франция в лицето на Наполеон през 1797 г., успоредно с влошения политически климат Венеция и Мурано преживяват рязък културен и търговски упадък (премахнати са всички гилдии). Истинската криза и направо смъртна присъда за Мурано обаче идва с налагането на хабсбургското управление над Венеция. Хабсбургите предпочитат изключително бохемския кристал от своите родни земи пред муранското стъкло и по време на 20-годишното си управление над Венеция (1815-1835 г.) ограничават и облагат с непосилно големи данъци вноса на суровините, необходими за производството на стъклени изделия, както и износа на последните. От всички 24 пещи в Мурано през 1800 г. едва 5 продължават работа през 1820 г., и то ангажирани с търговско (нелуксозно и неартистично) производство на предмети като търговски мъниста и стъклени бутилки. Тези производства обаче в условията на тежка конкуренция в Европа, не са достатъчни, за да поддържат Мурано, нито да задоволят креативността на стъкларите в дългосрочен план.

За щастие следващите години носят възраждане, а и разцвет на муранското стъкло, и то в неговия луксозен и артистичен вариант. В средата на XVIII в. врати отварят две нови фабрики с идеята привидно да се занимават с производство на търговско стъкло. Бързо обаче и двете преминават към възраждане на позабравените техники за обработка на луксозно стъкло, което носи европейски признания за Мурано в рамките на следващите стотина години.

През 1895 г. Венеция става домакин на първото международно биенале на изкуствата (провеждано почти без прекъсвания до днес), за да засвидетелства, че както майсторите, така и дизайнерите са вдъхновени от потенциала на муранското стъкло да бъде използвано в създаването на модерни произведения в актуалните тогава авангарден и ар нуво стил. Това води до създаване на фабрики за дизайнерско стъкло и адаптиране на старите занаятчийски пещи към новия полъх в производството - стъклени произведения, създадени в резултат на сътрудничество между майстори на стъкло и авангардни дизайнери. С течение на времето Мурано мени своите стилове съобразно модата – ар деко, стъклени животни, женски фигури, осветителни тела, стъклени сервизи и др. По-важното обаче е, че Мурано към днешна дата не следва тенденции. Създава ги.